Цяла нощ ти пиша вече, а свещта полека озарява откровенията и плъзва розов смътен дим... Небрежните движения на дланите, ръждивата верига на забраните - не дават на душата ми да спи! Мислите ми, като дивите коне, препускат в полунощното поле - настигам ги, изпускам ги...къде са? Полягам на брега на езерцето, събирало тъгите на сърцето - повдигам шумолящата завеса! И върху листа падат две сълзи, по-искрени от правилните думи, но по-невидими и по-самотни... Запалва нова свещ и тайните - напиращите, страшните, нехайните - ме задушават и разплакват... Нощта така тече, с позната скорост, и не сънливост в мен гори, а гордост, че още се усмихвам на звездите.... Не позволявам даже на стиха си да подозира как трептя с гласа си и цялата съм пламък и молитва! Страхувам се, че вече зазорява, а аз ще се насилвам да забравя, че трябва да съм доста поносима.... И тези две лица се разменяват от моя свят да ме отдалечават и винаги да бъда наранима!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.