"Цяла нощ"
Цяла нощ ти пиша вече, а свещта
полека озарява откровенията
и плъзва розов смътен дим...
Небрежните движения на дланите,
ръждивата верига на забраните -
не дават на душата ми да спи!
Мислите ми, като дивите коне,
препускат в полунощното поле -
настигам ги, изпускам ги...къде са?
Полягам на брега на езерцето,
събирало тъгите на сърцето -
повдигам шумолящата завеса!
И върху листа падат две сълзи,
по-искрени от правилните думи,
но по-невидими и по-самотни...
Запалва нова свещ и тайните -
напиращите, страшните, нехайните -
ме задушават и разплакват...
Нощта така тече, с позната скорост,
и не сънливост в мен гори, а гордост,
че още се усмихвам на звездите....
Не позволявам даже на стиха си
да подозира как трептя с гласа си
и цялата съм пламък и молитва!
Страхувам се, че вече зазорява,
а аз ще се насилвам да забравя,
че трябва да съм доста поносима....
И тези две лица се разменяват
от моя свят да ме отдалечават
и винаги да бъда наранима!
полека озарява откровенията
и плъзва розов смътен дим...
Небрежните движения на дланите,
ръждивата верига на забраните -
не дават на душата ми да спи!
Мислите ми, като дивите коне,
препускат в полунощното поле -
настигам ги, изпускам ги...къде са?
Полягам на брега на езерцето,
събирало тъгите на сърцето -
повдигам шумолящата завеса!
И върху листа падат две сълзи,
по-искрени от правилните думи,
но по-невидими и по-самотни...
Запалва нова свещ и тайните -
напиращите, страшните, нехайните -
ме задушават и разплакват...
Нощта така тече, с позната скорост,
и не сънливост в мен гори, а гордост,
че още се усмихвам на звездите....
Не позволявам даже на стиха си
да подозира как трептя с гласа си
и цялата съм пламък и молитва!
Страхувам се, че вече зазорява,
а аз ще се насилвам да забравя,
че трябва да съм доста поносима....
И тези две лица се разменяват
от моя свят да ме отдалечават
и винаги да бъда наранима!
© Пепи All rights reserved.
6
