22.07.2015 г., 10:00  

Цяла нощ в тях мога да плувам

771 0 7

 

ЦЯЛА НОЩ В ТЯХ МОГА ДА ПЛУВАМ

 

                                                                                                

 

За първи път когато те видях,

пожелах да се огледам във очите ти

Но дълго време не успях,

слънцето те гледаше с лъчите си.

Така завършва всеки топъл ден

със слънце, очила и блясък.

И мъж в мечтите потопен

за теб, море и пясък.

Погледнах очите накрая,

когато тихо падна нощта.

Мислех, че вече съм в рая,

дори бях си запалил свещта.

 

Рай!?

 

Но раят не е мястото, което обитаваш,

а това, което правиш там с човека, когото обожаваш!

 

Привлечен от звънкия глас,

така бях се унесъл,

слушайки тебе в захлас...

Свещта се оказа просто цигара!

Но нищо, пак усещах се весел,

а в гърдите почувствах и вяра!

 

***

 

 „В нея какво ти хареса?“

Попита приятел след няколко дни:

 „Очите!“ – отвърнах. „Не се преструвам,

цяла нощ в тях мога да плувам!“

 

***

 

Видях те отново след време

и наистина плувах във тях!

Мигът няма кой да ми вземе,

мъжът с мечтите отново аз бях.

 

За кратко...

 

Започнах да чакам наново

теб и тези мечтани  очи...

А в мойте какво пише отново –

ти сама прочети!

 

 

                     21.07.2015 г.                                                    Велин Иванов Гюргаков                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано да си права... Благодаря ти! Тъкмо си мислех да напиша, че не знам дали стои там, където го оставих, дали ще ми бъде върнато или ще остане да виси някъде в пространството... но се отказх, но в крайна сметка пак го написах!
  • Нее, не си го загубил. Оставил си го на сигурно място. Дано се грижат добре за него...
  • Благодаря ви Електра, Гъсеница. Така е, но май си загубих сърцето...
  • Влюбено! Поздрави!
  • Нежно..., мило..., красиво...
    а тези очи..., дори аз пожелах да плувам в тях! )

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...