22 июл. 2015 г., 10:00  

Цяла нощ в тях мога да плувам

774 0 7

 

ЦЯЛА НОЩ В ТЯХ МОГА ДА ПЛУВАМ

 

                                                                                                

 

За първи път когато те видях,

пожелах да се огледам във очите ти

Но дълго време не успях,

слънцето те гледаше с лъчите си.

Така завършва всеки топъл ден

със слънце, очила и блясък.

И мъж в мечтите потопен

за теб, море и пясък.

Погледнах очите накрая,

когато тихо падна нощта.

Мислех, че вече съм в рая,

дори бях си запалил свещта.

 

Рай!?

 

Но раят не е мястото, което обитаваш,

а това, което правиш там с човека, когото обожаваш!

 

Привлечен от звънкия глас,

така бях се унесъл,

слушайки тебе в захлас...

Свещта се оказа просто цигара!

Но нищо, пак усещах се весел,

а в гърдите почувствах и вяра!

 

***

 

 „В нея какво ти хареса?“

Попита приятел след няколко дни:

 „Очите!“ – отвърнах. „Не се преструвам,

цяла нощ в тях мога да плувам!“

 

***

 

Видях те отново след време

и наистина плувах във тях!

Мигът няма кой да ми вземе,

мъжът с мечтите отново аз бях.

 

За кратко...

 

Започнах да чакам наново

теб и тези мечтани  очи...

А в мойте какво пише отново –

ти сама прочети!

 

 

                     21.07.2015 г.                                                    Велин Иванов Гюргаков                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано да си права... Благодаря ти! Тъкмо си мислех да напиша, че не знам дали стои там, където го оставих, дали ще ми бъде върнато или ще остане да виси някъде в пространството... но се отказх, но в крайна сметка пак го написах!
  • Нее, не си го загубил. Оставил си го на сигурно място. Дано се грижат добре за него...
  • Благодаря ви Електра, Гъсеница. Така е, но май си загубих сърцето...
  • Влюбено! Поздрави!
  • Нежно..., мило..., красиво...
    а тези очи..., дори аз пожелах да плувам в тях! )

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...