28.07.2024 г., 17:05

Цялата земя те познава

351 1 0

Звездите и луната вече те познават, 

заедно с млечния път пазят 

тайната ми за теб. 

Слънцето знае, че не го харесам, 

защото всяка сутрин те отнема от мен. 

На тревата роса и дъжд 

отдавна не и трябват

аз и подарявам сълзите си всеки ден. 

Вятърът и облаците се опитват

да отнесат шепота ми към теб. 

Птичките на прозореца ти, 

на клончето катеричките

и те пея, викат те. 

Но не разбираш езика им, уви. 

Цялата земя знае, колко

много те обичам. 

Само ти не вярваш..

Нали!?

Още пазя детската ти снимка. 

От първият ден я стискам в ръце, 

а теб нося в безумно, влюбеното си сърце. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...