Звездите и луната вече те познават, 

заедно с млечния път пазят 

тайната ми за теб. 

Слънцето знае, че не го харесам, 

защото всяка сутрин те отнема от мен. 

На тревата роса и дъжд 

отдавна не и трябват

аз и подарявам сълзите си всеки ден. 

Вятърът и облаците се опитват

да отнесат шепота ми към теб. 

Птичките на прозореца ти, 

на клончето катеричките

и те пея, викат те. 

Но не разбираш езика им, уви. 

Цялата земя знае, колко

много те обичам. 

Само ти не вярваш..

Нали!?

Още пазя детската ти снимка. 

От първият ден я стискам в ръце, 

а теб нося в безумно, влюбеното си сърце.