7.06.2013 г., 8:07

Цъфналата липа

684 0 2
Вървя по улицата сиво-ежедневна,
облачно е, може да вали.
Стигам до липата, толкова е нежна,
всеотдайно тихо си цъфти.

Усещаме се, чувствено благоухаеш.
Жива, с множество мушици и пчели.
Тука и сега цъфтиш, и ти го знаеш -
ароматът ти изпълва моите гърди.

Благодаря, във мен завинаги оставаш.
Съхранявам те за зимните студени дни.
Всяка пролет ти цъфтиш и се отдаваш,
като мед и топлина във мене ти бъди!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...