Мъгла от пепел,
секнали въздишки,
замлъкнал златен огън,
тишина от пойни птички.
Замряла къща,
призраци в тревата,
спи паважът мокър,
леден Космос - Тъмнината.
Мъртви плодовете,
паднали в безкрая,
червено-черни сенки,
пламък и накрая -
Есен тъжна,
спряла се внезапно,
абсурдни мисли
секват безвъзвратно...
Те разпукват се
и скриват във мъглата,
раждат страхове,
в жълто светят сетивата,
че в третия сезон
раните възкръснаха,
събудиха се, щом
в късна есен
кестените цъфнаха.