18.11.2013 г., 18:26

Цъфнали кестени

1.5K 0 0

Мъгла от пепел,
секнали въздишки,
замлъкнал златен огън,
тишина от пойни птички.
Замряла къща,
призраци в тревата,
спи паважът мокър,
леден Космос - Тъмнината.
Мъртви плодовете,
паднали в безкрая,
червено-черни сенки,
пламък и накрая -
Есен тъжна,
спряла се внезапно,
абсурдни мисли
секват безвъзвратно...
Те разпукват се
и скриват във мъглата,
раждат страхове,
в жълто светят сетивата,
че в третия сезон
раните възкръснаха,
събудиха се, щом
в късна есен
кестените цъфнаха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...