Какво ли е това да си жена?
Да искаш все мъже да ти се кланят?
Да ходиш по най-леката вина
на влюбена без намек за покана.
Какво ли е да се излееш в нечий свят -
да станеш тих като планински ромон
и капчица по капчица, приятелю,
да кажеш, че любимата - не е и гонена.
Какво ли е да се изплъзнеш като вик,
засукал се в небе от старо мляко
и върнал изначалния си лик
да шепнеш, че не съм послушно лято?
Какво освен красив копнеж...
© Йоана Всички права запазени
Имаш поща.