30.06.2016 г., 4:22

Цъфтиш из мен?

610 3 7

 

Какво ли е това да си жена?
Да искаш все мъже да ти се кланят?
Да ходиш по най-леката вина
на влюбена без намек за покана.

 

Какво ли е да се излееш в нечий свят -
да станеш тих като планински ромон
и капчица по капчица, приятелю,
да кажеш, че любимата - не е и гонена.

 

Какво ли е да се изплъзнеш като вик,
засукал се в небе от старо мляко
и върнал изначалния си лик
да шепнеш, че не съм послушно лято?

 

Какво освен красив копнеж...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отива в любими! Напълни ми душата с това стихотворение, Йоанче, прекрасно е...

    Имаш поща.
  • Първият куплет много ми харесва. Във втория не ми звучи съвсем добре последният стих ( стих = ред в куплет или строфа на стихотворение - пиша го, защото кой знае по каква причина в този сайт, стихотворенията се наричат "стих" ). Третият куплет също има стих - вторият, който ми звучи неблагозвучно. Но от цялото стихотворение лъха едно чувство за истинска Жена, което пък е много добро попадение. Така го видях, така го написах.
  • Истински докосващо и вълнуващо! Харесах много!
  • Красиво пишеш - силно и въздействащо.Чудесно е!
  • Какво още има да се желае? Моля оценилият да сподели, може и на лични. Обичам да се уча. Мисана, присъствието ти е радост за мен. Ползвам случая да те поздравя и оттук за прекрасната поезия, която твориш! Марина, благодаря за интересния коментар Подменящите буквата си подменят и мозъка, но какво да се прави. Благодаря на всички наминали! Лека вечер и вдъхновени сънища!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...