***
И нежно галещите му очи,
каращи тялото ми да претръпва от наслада,
очаква с нетърпение настъпването на нощта,
превръщането на дневния хаос в блажена тишина.
В прахта на угасващия огън се разкриха две следи,
пламенно търсещи усамотение в купчината пепел.
Две души, проклинащи светлината,
молещи се с кървави сълзи да посрещнат заедно залеза
и без страх да потънат в безкрайността зловеща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Борисова Всички права запазени
