И нежно галещите му очи,
каращи тялото ми да претръпва от наслада,
очаква с нетърпение настъпването на нощта,
превръщането на дневния хаос в блажена тишина.
В прахта на угасващия огън се разкриха две следи,
пламенно търсещи усамотение в купчината пепел.
Две души, проклинащи светлината,
молещи се с кървави сълзи да посрещнат заедно залеза
и без страх да потънат в безкрайността зловеща...
© Елизабет Борисова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
