Обичам те!

Попита ме дали си тръгвам,

а тръгвах ли си аз не знам!

Отивам си и пак се връщам,

коя съм и до днес не знам!

Попита ме дали ще те обичам...

в отговор получи: “Може би!”

Така не ми се искаше да го отричам,

но от страх душата ми се сви.

Попита ме каква ще бъда утре,

когато ще си тръгнеш ти...

Не знам каква ще бъда,

ала в очите ми тъга ще заблести.

Без теб какво ще ми остане,

две думи в празна тишина,

безкрайна бездна по между ни...

недоизказана остана любовта.

Въпроси много ми зададе,

въпроси много, ала не разбрах –

какъв ще бъдеш ти без мен,

дали все още те е стах?

Стахуваш ли се ти да ме обичаш,

да бъдеш мой и твоя аз?

Дали за тебе съм желаното момиче?...

Очакваш ли ме в (този) късен час?...

Кажи какво ще стане с тебе утре?

Къде ще бъдеш или с кого?

Дали си мислиш ти за мене,

когато сам си в своето легло?

На теб животът си обричам.

Сърцето ми на теб принадлежи.

Аз вече няма да отричам...

Обичм те! Обичай ме и ти!

6 декември 2006г.