От рафта сметох със ръка
всичките красиви и фалшиви думи.
В кофата ги хвърлих със прахта
ведно и ги затрупах с ланшна шума.
Съблякох мислите си мрачни със замах,
изрязах сълзите по краищата на косите.
Очи разтърках със юмруци и видях -
не съм на чучело все още заприличал...
На слънцето изложих болнавата снага,
да я прегледа като доктор и да я лекува.
Надеждата оставих малко настрана.
Със вярата сега решил съм да флиртувам.
Напъхах я във себе си аз най-напред,
а после част от нея вплетох във съдбата
да разбуди най-мощните ми сили и късмет,
да си не строша отново във стена главата!
© Жанета Всички права запазени