Jan 4, 2011, 10:30 PM

* * *

  Poetry
857 0 3

Почистване след Новогодишния купон

От рафта сметох със ръка
всичките красиви и фалшиви думи.

В кофата ги хвърлих със прахта

ведно и ги затрупах с ланшна шума.

Съблякох мислите си мрачни със замах,
изрязах сълзите по краищата на косите.
Очи разтърках със юмруци и видях -
не съм на чучело все още заприличал...

На слънцето изложих болнавата снага,
да я прегледа като доктор и да я лекува.
Надеждата оставих малко настрана.
Със вярата сега решил съм да флиртувам.

Напъхах я във себе си аз най-напред,
а после част от нея вплетох във съдбата
да разбуди най-мощните ми сили и късмет,
да си не строша отново във стена главата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трябва си по-често да се чисти!
  • Поезията е компенсирана ът хубодтта ти. ЧНГ!
  • Дано твоята вяра да разбуди наистина най-мощните ти сили и късмет!!!И нека те съпътстват през цялата нова година!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...