Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
24.08.2024 г., 8:10 ч.  

* * * 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
95 3 3

Събудих се усмихната.  Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.

 

Разстила златни мрежи по паважа
и в кестените тихо шумоли,
подава лист та в стих да му разкажа,
съня си. Да разкажа? А дали?

 

На някаква от плод превита дюля,
врабците се надвикват... Ха, така!
Две котки любопитно ми се пулят,
пресъхнала е старата река.

 

Вървя без път... Светът е до колѐне
по жици сбирам лястовичи звън...
Крила от стих си имам, за летене
и крехък, но усмихнат влюбен сън.

 

https://youtu.be/JdNkTZitRmU?si=hS6hdCICteEYhFwY

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??