* * *
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа
и в кестените тихо шумоли,
подава лист та в стих да му разкажа,
съня си. Да разкажа? А дали?
На някаква от плод превита дюля,
врабците се надвикват... Ха, така!
Две котки любопитно ми се пулят,
пресъхнала е старата река.
Вървя без път... Светът е до колѐне
по жици сбирам лястовичи звън...
Крила от стих си имам, за летене
и крехък, но усмихнат влюбен сън.
https://youtu.be/JdNkTZitRmU?si=hS6hdCICteEYhFwY
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
