* * * * * * *
блуждаещите огънчета
пропукват като сухи съчки
а билото неравно криволи:
само една пътечка тясна
между пропасти бездънни
вървим двамата
по диамантения път
и лунна светлина ръми
а пролетта зелена
остава там далеч отвъд
зад бялото на хребетите
от мълчание на вечна зима
зад сивото на небесата
от тишина на тежки облаци
зад черното на гарвани
от сянка на скитащ мрак
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енчо Всички права запазени
