jonanderson (Енчо) jonanderson (Енчо)
31
18 dic 2011, 17:39

* * * * * * *

843 0 1

 

 

блуждаещите огънчета

пропукват като сухи съчки

а билото неравно криволи:

само една пътечка тясна

между пропасти бездънни

 

вървим двамата

по диамантения път

и лунна светлина ръми

а пролетта зелена

остава там далеч отвъд

зад бялото на хребетите

от мълчание на вечна зима

зад сивото на небесата

от тишина на тежки облаци

зад черното на гарвани

от сянка на скитащ мрак

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Енчо Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • render (Ру)
    render (Ру)
    ...доста красиви думи, ако ги подредиш и в подходящия ред, и подходящата смислова комбинация, ще се получи още по хубаво, успех !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0