Dec 18, 2011, 5:39 PM

* * * * * * *

  Poetry » Love
841 0 1

 

 

блуждаещите огънчета

пропукват като сухи съчки

а билото неравно криволи:

само една пътечка тясна

между пропасти бездънни

 

вървим двамата

по диамантения път

и лунна светлина ръми

а пролетта зелена

остава там далеч отвъд

зад бялото на хребетите

от мълчание на вечна зима

зад сивото на небесата

от тишина на тежки облаци

зад черното на гарвани

от сянка на скитащ мрак

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Енчо All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...доста красиви думи, ако ги подредиш и в подходящия ред, и подходящата смислова комбинация, ще се получи още по хубаво, успех !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...