10.02.2011 г., 19:55

* * *

642 0 3

Защо ми е дарен живот,

след като не зная как да си го изживея?

За какво са ми очи,

като не мога да оценя красотата ти?

 

Защо са ми ръцете,

след като не мога да те галя нежно?

За какво са ме дарили с устни,

когато не мога да ги впия в твоите?

 

Защо изпитвам всички тези чувства,

след като не мога да ти кажа колко много те обичам?

Кажи ми, как, как ще продължи животът ми,

когато теб те няма вече?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едита Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...