Защо ми е дарен живот,
след като не зная как да си го изживея?
За какво са ми очи,
като не мога да оценя красотата ти?
Защо са ми ръцете,
след като не мога да те галя нежно?
За какво са ме дарили с устни,
когато не мога да ги впия в твоите?
Защо изпитвам всички тези чувства,
след като не мога да ти кажа колко много те обичам?
Кажи ми, как, как ще продължи животът ми,
когато теб те няма вече?
© Едита Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
