Едни очи ще те преследват вечно,
отворени широко и пълни със сълзи,
които ти загърби безсърдечно
и малък опит не направи да ги задържиш.

Едно сърце остави бавно да умира,
накарa го да те обича и го нарани,
сега за него вече няма мира
и със сълзи от кръв ще плаче, докато тупти.

Една душа покри със черно було,
от радост и от обич я лиши.
И стигна тя почти до лудост,
а ти мълчи, мълчи, мълчи.

Но едно разбрах, че няма
повече за тебе да тъжа,
ти за мене беше истина голяма,
но остана си една лъжа.


Не те виня за нищо, обич моя,
простил съм всичко, разбери,
за да си щастлива, съм готов на всичко,
върви напред, за мене забрави.