* * *
Не се страхувам, влизам в реката,
водата е ледена, настръхвам от студ,
не се страхувам, потапям главата,
залива ме зимно-леден абсурд.
Прониква мраз, попивам го цялата
замръзвам от зимна тъга,
отпускам се бавно, потъвам в омразата,
отнася ме бързо тази река.
Безнадеждно плавам, каменно вледенена,
нищо не чувствам, нищо не знам,
не вярвам, едва ли ще оцелея
в тази смъртоносна река.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Счетоводител Храбър Всички права запазени
