* * *

Не се страхувам, влизам в реката,

водата е ледена, настръхвам от студ,

не се страхувам, потапям главата,

залива ме зимно-леден абсурд.

Прониква мраз, попивам го цялата

замръзвам от зимна тъга,

отпускам се бавно, потъвам в омразата,

отнася ме бързо тази река.

Безнадеждно плавам, каменно вледенена,

нищо не чувствам, нищо не знам,

не вярвам, едва ли ще оцелея

в тази смъртоносна река.