Да...
Да можеш да заплачеш с чужда скръб.
От чужда радост да строиш чертози.
На чужди смях да не обръщаш гръб.
Да тръпнеш и при чуждите облози.
Да искаш силно, въпреки страха,
да бъдеш рамо в битка на приятел.
Ръцете ти да са заслон, стреха,
когато Злото тръгне по Земята.
Без много шум, без патос и ура
на подлостта да сложиш крак умело.
Кръвта ти да е винаги добра
и честно – помъдрялото ти чело.
Щом сам обикнеш чуждата любов
и шапка си свалил пред чужд талант,
ти, Дон Кихоте, вече си готов...
Пред портите ти рие Росинант...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
