Да...
Да можеш да заплачеш с чужда скръб.
От чужда радост да строиш чертози.
На чужди смях да не обръщаш гръб.
Да тръпнеш и при чуждите облози.
Да искаш силно, въпреки страха,
да бъдеш рамо в битка на приятел.
Ръцете ти да са заслон, стреха,
когато Злото тръгне по Земята.
Без много шум, без патос и ура
на подлостта да сложиш крак умело.
Кръвта ти да е винаги добра
и честно – помъдрялото ти чело.
Щом сам обикнеш чуждата любов
и шапка си свалил пред чужд талант,
ти, Дон Кихоте, вече си готов...
Пред портите ти рие Росинант...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
