Да бе...
Да бе...
Да бе звезда, сред другите звезди
най-ярка нощем ще си на небето!
Да бе река с най-буйната вода,
да беше вятър хукнал из полето,
да бе вълна в безкрайна морска шир
подгонена към някой бряг далечен!
Да бе елмаз на някой ювелир,
да беше стих любовен, неизречен,
да беше стон родил се от страстта,
да беше болка чакаща във мрака
за мене ти си моята съдба
която някъде напред ме чака!
20.08.2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени