20.08.2025 г., 17:38

Да бе...

212 2 0

 

Да бе...

 

Да бе звезда, сред другите звезди

най-ярка нощем ще си на небето!

Да бе река с най-буйната вода,

да беше вятър хукнал из полето,

 

да бе вълна в безкрайна морска шир

подгонена към някой бряг далечен!

Да бе елмаз на някой ювелир,

да беше стих любовен, неизречен,

 

да беше стон родил се от страстта,

да беше болка чакаща във мрака

за мене ти си моята съдба

която някъде напред ме чака!

 

20.08.2025 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...