27.04.2012 г., 15:45

Да бях... (32)

2.5K 0 13

Да бях се правилно навела - 

близнаци нямаше да пръкна,

ама нали съм хухавела

(и тъй ни учили на село)

ни гък, ни мък-ам, щом се мръкне.

 

Да бях преминала баира

пеша. Магарето проклето

намери с мене келепира -

кобилка хукна да задиря,

та метна ме със къч в дерето.

 

Да бях посяла крива круша,

когато ми присветна фара, 

а не съседът - уж наужким -

на влакчето да ме клатушка,

пък нито спирка, нито гара.

 

Да бях... аман от толкоз грешки!

'Ма пусти таксирàт*! Каръшки!

Посявам боб - пониква леща...

Същинска съм на тортата черешка!

Направо черешòва дръжка!

 

*съдба

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми!
  • Да бях се правилно навела -

    Това направо е черешката на тортата!!! Трябва да ми покажеш как не трябва да се навеждам, моля!

    Да бях посяла крива круша,
    когато ми присветна фара,
    а не съседът - уж наужким -
    на влакчето да ме клатушка,

    Дежа вУ...И моя съсед ме клатушка на влакчето си и като му споделих, че съм малко бременна ми каза, че съм сънувала Така обясних и на мъжа си, че е било само сън, но той ми посини и двата фара.
    Като напиша разказа си "Черешката на тортата", да не кажеш после, че съм изплагиатставала от теб идеята?!
    Кефиш!!!


  • Усмивки!!!Много ми хареса!!! Wali/Виолета Томова/

  • Айде сега, за нищо не трябва да съжаляваме То каквото е било писано.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...