4.12.2006 г., 15:52

Да бях... (9)

2K 0 17
Да бях се случила блондинка

по гени и по Де еН Ка…

На всеки билборд - моя снимка

предизвикателна и по така!

Да бях и манекенка - с форми:

Деветдесет – шейсет - деветдесет!

Бих музата била безспорно

на най-красивия и "можещ" млад поет!

Да бях актриса - начинаеща поне,

но действаща във храм на Мелпомена...

От действията кухненски до гуша ми дойде,

а бройката на зрителите там е само две.



С две думи - твърде е ограничена!

За публика безчетна съм родена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубава поредица, наслаждавам се докрай
  • Но Мая, като гледам колко се четат твоите стихове, не виждам защо си го писала-та ти имаш достатъчно и предостатъчно публика. Пък и моите мерки са приблизително /не съвсем/ такива, че и очите ми са сини и какво? Налитат ми повече обратно ориентирани персони. Ако питаш мен, остани си такава каквато си. Иначе е много веселичко.
  • Съжалявам,че реагирах така.Просто ми е за първи път и исках да стане хубаво,а всички ме критикуватПак ти казвам ИЗВИНЯВАЙ,взех нещата много навътре!Много ще се радвам ако ми кажеш къде според теб съм сгрешила
  • Да, наистина си родена за безчетна публика! Аплодисменти!
  • да, Таня, не съм. това е и идеята на поредицата. както и ти, поставяйки двойки, няма да станеш по-добър автор. в не един коментар съм писала, че омразата е разрушаващо чувство, а не изграждащо. мисли и работи позитивно и може би ще успееш. пожелавам ти го.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...