Да бях умрял

Събуждам се. В главата ми се вихри карнавал,

в устата ми изчезнал вид, изглежда е умрял,

във стаята свиреп тайфун, навярно е вилнял.

Да бях умрял!

Децата са при тъщата и то за месец цял,

жена ми ги последвала, за да спести скандал.

Защо събрах бохемите на целия квартал?

Да бях умрял!

Покривката с червено вино, някой е олял,

поглеждам аз под масата за някой гост заспал,

по пода е разхвърлян и семейния кристал.

Да бях умрял!

Запътвам се към кухнята за стирка и парцал,

в хладилника ни някой е повръщал ... или ял,

а във саксията гора от фасове засял.

Да бях умрял!

Наливам хладна биричка, че май съм ожаднял.

И се почувствах по-добре, и веч не ми е жал.

Съседката „разнася” ме из целия квартал.

Не съм умрял!