Да бях умрял
Събуждам се. В главата ми се вихри карнавал,
в устата ми изчезнал вид, изглежда е умрял,
във стаята свиреп тайфун, навярно е вилнял.
Да бях умрял!
Децата са при тъщата и то за месец цял,
жена ми ги последвала, за да спести скандал.
Защо събрах бохемите на целия квартал?
Да бях умрял!
Покривката с червено вино, някой е олял,
поглеждам аз под масата за някой гост заспал,
по пода е разхвърлян и семейния кристал.
Да бях умрял!
Запътвам се към кухнята за стирка и парцал,
в хладилника ни някой е повръщал ... или ял,
а във саксията гора от фасове засял.
Да бях умрял!
Наливам хладна биричка, че май съм ожаднял.
И се почувствах по-добре, и веч не ми е жал.
Съседката „разнася” ме из целия квартал.
Не съм умрял!
© Веселин Банков All rights reserved.
Не си, не си.
