Да бъде
На...
Към парче лист под масата на коляно,
в безпорядък изстрелват се думи.
Бързо, една след друга –
все изляти от чувства куршуми.
Върху стената отсреща лъчи
рисуват огнена клада.
Водопад звуци всичко залива
и мисли от главите ни бягат.
Двойки танцуват в унес,
слова се шептят и заричат,
по тавана лудеят звезди
и погледите наши увличат.
Ухаеща на зов за обич,
спотаи се в рай на непознати ръце,
по-омайни от древните руни.
Разтваряш ти невинни уши и сърце
и дано нелъжовни са думите...
Часът полунощен настъпи.
Под цветна светлинна морава
„Лейди” затанцува самодива,
раждайки от чувства жарава.
Нека мъжете за нея
да не свалят звезди от небето.
А на нея крила да дарят
волно да лети между тях.
Тъй ще радва сърцата на всеки
с искрения си мил смях.
Негър за живота си пее,
думи ритмично реди.
По стълбите олюляват се сенки
и потърсиха очите очи.
Навярно го беше заслужил
и тя огън небесен укри.
Но той надежда не търсеше,
а пред тях само да помълчи...
И замечта на света някой
да превърне във вечна картина
нежността на извивките страстни
и прелестта, пленила мнозина.
Всичко е преходно, ала остават
спомените в думи и щрихи.
Петрарка и Данте ще му завиждат,
Клеопатра ще те гледа с възхита.
Красотата ще се превърне във вечна,
за да се помни и да пребъде.
Ала в живота случва се само,
ако тя тихо прошепне:
- Да бъде!
Ако не си млад и успешен,
ти дали това ще получиш
със съдба на Холандец летящ
и кармата на улично куче?
Ето, някъде там над стария град,
зората вече се появява.
Сред божествено нежна перлена гръд
от океана дар засиява...
PS. С искрено пожелание по случай рождения ден за щастие и разбиране от всички, чиито мечти ще поискаш да сбъдваш! Срещай само хора, достойни за твоите сънища!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени