Да бъде небето ти синьо
Утре е 16 октомври, денят на българските военновъздушни сили. По този повод пускам това ретростихотворение - написано през 1974 година.
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят!
На техните бойни редици,
в небето с възторг погледни!
Те денем са сребърни птици,
а нощем - летящи звезди!
Денят е до болка напрегнат!
На подвиг дългът ги зове!
Във въздуха всяка победа
от воля и труд се кове!
И може до смърт да те мрази,
но губи врагът ти кураж -
въздушните граници пази
безпримерен, сигурен страж!
Ще бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът!
Военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят!
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят!
На техните бойни редици,
в небето с възторг погледни!
Те денем са сребърни птици,
а нощем - летящи звезди!
Денят е до болка напрегнат!
На подвиг дългът ги зове!
Във въздуха всяка победа
от воля и труд се кове!
И може до смърт да те мрази,
но губи врагът ти кураж -
въздушните граници пази
безпримерен, сигурен страж!
Ще бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът!
Военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
