27.09.2006 г., 16:11

Да бъдем като тях:)

955 0 11

Детските усмивки са богатсво,
да ги откраднеме е смъртен грях!

Те не познават думата “коварство”

да се усмихваме и ние с тях!

Техните души са тъй невинни,

да ги нараниме, нараняваме и нас.

Няма злоба, само чисти мисли,

да си пожелаеме да бъдем като тях!

Очите детски са толкова дълбоки,

че в тях побира се дори и океан.

Прегръдките им са силни и широки,

прегръщайки ни, те разпалват плам.

И всеки ден да обичаме децата!

По-силно и от живота си дори!

И нека не им обричаме сърцата,

да бъдат пусти, тъжни, без мечти!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...