Детските усмивки са богатсво,
да ги откраднеме е смъртен грях!
Те не познават думата “коварство”
да се усмихваме и ние с тях!
Техните души са тъй невинни,
да ги нараниме, нараняваме и нас.
Няма злоба, само чисти мисли,
да си пожелаеме да бъдем като тях!
Очите детски са толкова дълбоки,
че в тях побира се дори и океан.
Прегръдките им са силни и широки,
прегръщайки ни, те разпалват плам.
И всеки ден да обичаме децата!
По-силно и от живота си дори!
И нека не им обричаме сърцата,
да бъдат пусти, тъжни, без мечти!
© Людмила Нилсън Всички права запазени