30.01.2018 г., 11:15 ч.  

Макар косите сняг да посребри 

  Поезия » Любовна
924 15 18
Не ме ли чуваш?...Шепна в тишината,
но пак кънти лесът от моя глас!...
За кой ли път надниквам във душата
и мисля си за теб, за мен, за нас...
Нали си спомняш?...Затвори очите -
във утрото пред теб ще заблести
онази сребърна роса в тревите…
В тях - влюбените двама - аз и ти!...
И никога за спомен не е късно...
Не, не е бил единствен онзи ден -
пореден лист от календар откъснат...
Това е приказка за теб и мен!... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Предложения
: ??:??