Tilenus (Станислав Русев) Tilenus (Станислав Русев)
2 228
2.06.2015 г., 0:02  

... да бъдеш щастлива

595 0 4

 

 

Родих се сам, толкова сам...
Търсих те навсякъде.
Пред прага си била.
Защо не влезе?

Защо затръшна вратата?
Влаковете са играчки.
Защо ръждясалата гара 
тях очаква?

Махай се, не стой пред прага ми!
През теб, ако трябва ще премина!
Боря се не за живота си,
а ти ... да бъдеш щастлива.


Ст . Русев



https://www.youtube.com/watch?v=zwa1SCp0HZU

всичко е любов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    Вътре - убива. Не бих влязла никъде, за да остана. И все пак може да си вътре без да знаеш. Орбита.
  • Tilenus (Станислав Русев)
    Tilenus (Станислав Русев)
    За патолога, душата не съществува. Паталогичният в друго вярва. Съжалявам Младен, няма милост за жената. Тя е лък с безброй стрели, опънати срещу гърба ти. Крайностите ми убиват всичко, но какво се очаква от умрял. Пак ме разнищи... Иванка, лесно е да си отстрани. Таня, трудно е да си вътре. Благодаря.
  • Dark_Island (Таня Георгиева)
    Dark_Island (Таня Георгиева)
    ... има и дървени талиги... спри под дървото... и чуй авлигата...
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Има нещо патологично в това твое противостояние срещу жената, Станиславе. Но пък точно това ми харесва. Обвиняваш я за самотата си.
    За това, че не иска да премине границата на прага и да дойде за ласката и утехата, от които наранената ти душа отчаяно се нуждае. И се превръщаш в Отмъстител. Добре е, че се бориш за щастието й по начин, който тя дори и не забелязва. Това е точно в съгласие с Христовото учение. Всъщност, ако правилно съм разбрал, ти ще й дадеш щастието, което си очаквал да ти даде тя, но не е успяла!

    Поздравление и милост за жената!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0