2 июн. 2015 г., 00:02  

... да бъдеш щастлива

596 0 4

 

 

Родих се сам, толкова сам...
Търсих те навсякъде.
Пред прага си била.
Защо не влезе?

Защо затръшна вратата?
Влаковете са играчки.
Защо ръждясалата гара 
тях очаква?

Махай се, не стой пред прага ми!
През теб, ако трябва ще премина!
Боря се не за живота си,
а ти ... да бъдеш щастлива.


Ст . Русев



https://www.youtube.com/watch?v=zwa1SCp0HZU

всичко е любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислав Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вътре - убива. Не бих влязла никъде, за да остана. И все пак може да си вътре без да знаеш. Орбита.
  • За патолога, душата не съществува. Паталогичният в друго вярва. Съжалявам Младен, няма милост за жената. Тя е лък с безброй стрели, опънати срещу гърба ти. Крайностите ми убиват всичко, но какво се очаква от умрял. Пак ме разнищи... Иванка, лесно е да си отстрани. Таня, трудно е да си вътре. Благодаря.
  • ... има и дървени талиги... спри под дървото... и чуй авлигата...
  • Има нещо патологично в това твое противостояние срещу жената, Станиславе. Но пък точно това ми харесва. Обвиняваш я за самотата си.
    За това, че не иска да премине границата на прага и да дойде за ласката и утехата, от които наранената ти душа отчаяно се нуждае. И се превръщаш в Отмъстител. Добре е, че се бориш за щастието й по начин, който тя дори и не забелязва. Това е точно в съгласие с Христовото учение. Всъщност, ако правилно съм разбрал, ти ще й дадеш щастието, което си очаквал да ти даде тя, но не е успяла!

    Поздравление и милост за жената!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...