Jun 2, 2015, 12:02 AM  

... да бъдеш щастлива

  Poetry » Other
598 0 4

 

 

Родих се сам, толкова сам...
Търсих те навсякъде.
Пред прага си била.
Защо не влезе?

Защо затръшна вратата?
Влаковете са играчки.
Защо ръждясалата гара 
тях очаква?

Махай се, не стой пред прага ми!
През теб, ако трябва ще премина!
Боря се не за живота си,
а ти ... да бъдеш щастлива.


Ст . Русев



https://www.youtube.com/watch?v=zwa1SCp0HZU

всичко е любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вътре - убива. Не бих влязла никъде, за да остана. И все пак може да си вътре без да знаеш. Орбита.
  • За патолога, душата не съществува. Паталогичният в друго вярва. Съжалявам Младен, няма милост за жената. Тя е лък с безброй стрели, опънати срещу гърба ти. Крайностите ми убиват всичко, но какво се очаква от умрял. Пак ме разнищи... Иванка, лесно е да си отстрани. Таня, трудно е да си вътре. Благодаря.
  • ... има и дървени талиги... спри под дървото... и чуй авлигата...
  • Има нещо патологично в това твое противостояние срещу жената, Станиславе. Но пък точно това ми харесва. Обвиняваш я за самотата си.
    За това, че не иска да премине границата на прага и да дойде за ласката и утехата, от които наранената ти душа отчаяно се нуждае. И се превръщаш в Отмъстител. Добре е, че се бориш за щастието й по начин, който тя дори и не забелязва. Това е точно в съгласие с Христовото учение. Всъщност, ако правилно съм разбрал, ти ще й дадеш щастието, което си очаквал да ти даде тя, но не е успяла!

    Поздравление и милост за жената!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....