Може би се откроявам
в негативен аспект
Но се чувствам като ламарина,
стояща до стъклен парапет.
Наивен ли е металът да разчита на здравина,
или по-важно е в сградата да има красота?
Но изкачвайки се по стълбите всеки ден
аз разбирам че стъклото всъщност е лед
И че то се пропуква не от моята здравина
А от това че все още мога
Да съм проводник на топлина