Да бъдеш странен

Може би се откроявам 

в негативен аспект

Но се чувствам като ламарина,

стояща до стъклен парапет.

Наивен ли е металът да разчита на здравина,

или по-важно е в сградата да има красота?

Но изкачвайки се по стълбите всеки ден

аз разбирам че стъклото всъщност е лед

И че то се пропуква не от моята здравина

А от това че все още мога

Да съм проводник на топлина