Да докоснеш мишена
Десет пръста небе и земя - две петù,
а тъгата ми все е така равнобедрена.
Като дървен пергел, край пирона забит,
с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.
С пъстропери очи като риба мълчиш,
свит на охлюв в деветия кръг на душата си.
Няма никакво време - по-добре излъжи,
че е с мания "стенен часовник" компасът ти.
Че не знаеш с какво пет черти тебешир
се изтриват и как се намира посоката,
че гласът ми разплакан е, всъщност, клавир,
а лицето ми - същото, даже наопаки.
Че така, както съм в концентричния кръг,
на мишена приличам - с тъга разграфена.
Че е изстрелът - онзи, най-краткия път
по самото сърце да докоснеш мишена.
Излъжи ме, но още във този живот,
който точно с такава тъга ме наказа.
Излъжи ме и стреляй! Ти знаеш защо -
не се носи отвъд ни любов, ни омраза.
22.12.2010
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
