Да докоснеш мишена

23.12.2010 г., 20:19 ч.

Поезия » Философска

870 0 14

Десет пръста небе и земя - две петù,
а тъгата ми все е така равнобедрена.
Като дървен пергел, край пирона забит,
с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.
С пъстропери очи като риба мълчиш,
свит на охлюв в деветия кръг на душата си.
Няма никакво време - по-добре излъжи,
че е с мания "стенен часовник" компасът ти.
Че не знаеш с какво пет черти тебешир
се изтриват и как се намира посоката,
че гласът ми разплакан е, всъщност, клавир,
а лицето ми - същото, даже наопаки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Безбожно

Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
Вечерен реквием

Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
Маргаритено

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Още произведения »