Десет пръста небе и земя - две петù,
а тъгата ми все е така равнобедрена.
Като дървен пергел, край пирона забит,
с тебешир пише кръг, подир кръг междуребрено.
С пъстропери очи като риба мълчиш,
свит на охлюв в деветия кръг на душата си.
Няма никакво време - по-добре излъжи,
че е с мания "стенен часовник" компасът ти.
Че не знаеш с какво пет черти тебешир
се изтриват и как се намира посоката,
че гласът ми разплакан е, всъщност, клавир,
а лицето ми - същото, даже наопаки. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up