15.04.2019 г., 8:03

Да го прегледат, ако се налага

1.5K 12 11

( от цикъла "Пред блока")

 

Съседките от входа пак са ме понесли:

„Блазе ти, Минке, със такъв добър съпруг!

Общителен, с децата тананика песни,

със нас – засмян, приятен, както никой друг!

 

С шеги, закачки, всички ни развеселява,

човек не подминава,  без да поздрави.

Където седне, разговорът весел става,

и приказката ни с усмивки все върви...”

 

За моя ли съпруг говорите бе, стринки?

Но нека, милички,  се разберем сега.

Щом иде реч  за  брачната ми половинка -

подобни приказки  са истинска шега!

 

Голяма дума да не казвам, но във вкъщи

изглежда друг дели постелята със мен.

От сутрин мълчаливо движи се намръщен,

кажи-речи така минава всеки ден.

 

Върви из стаите – все нещо тихо срича,

и, честно, мисля си, че не е много в ред,

със поглед сякаш във Отвъдното наднича...

Пък слушам, че говорят - бил добър поет!...

 

И друго:  Не е бил усмихнат, да ви кажа,

от снимката на сватбата - това го знам!...

На джипито му утре всичко ще разкажа.

Да го прегледат, ако се налага, там!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе тя нека за всеки случай го заведе на лекар, пък там ще кажат какво му има...
  • Много позната история! Да го отдадем на двойнствената природа на човека, в частност - мъжа! Поздрави!
  • Благодаря на всички, които бяха тук и взеха отношение по стихчето!...Благодаря и на тези, които го поставиха в "любими"!...
    Приятен ден на всички!...
  • Интересно какво ще обясни на лекаря 😁. Ако ще се кандидатираш за лудницата, има доста преди нас. Усмихна ме, Благодаря!
  • Представям си го при лекаря и прихвам. Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...