Да го прегледат, ако се налага
( от цикъла "Пред блока")
Съседките от входа пак са ме понесли:
„Блазе ти, Минке, със такъв добър съпруг!
Общителен, с децата тананика песни,
със нас – засмян, приятен, както никой друг!
С шеги, закачки, всички ни развеселява,
човек не подминава, без да поздрави.
Където седне, разговорът весел става,
и приказката ни с усмивки все върви...”
За моя ли съпруг говорите бе, стринки?
Но нека, милички, се разберем сега.
Щом иде реч за брачната ми половинка -
подобни приказки са истинска шега!
Голяма дума да не казвам, но във вкъщи
изглежда друг дели постелята със мен.
От сутрин мълчаливо движи се намръщен,
кажи-речи така минава всеки ден.
Върви из стаите – все нещо тихо срича,
и, честно, мисля си, че не е много в ред,
със поглед сякаш във Отвъдното наднича...
Пък слушам, че говорят - бил добър поет!...
И друго: Не е бил усмихнат, да ви кажа,
от снимката на сватбата - това го знам!...
На джипито му утре всичко ще разкажа.
Да го прегледат, ако се налага, там!...
© Роберт All rights reserved.
