3.09.2010 г., 9:54 ч.

Да горят спомени 

  Поезия
1073 0 18
Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна!
Ще пригладя релефа, че не разчитам.
От праха вероятно отново ще кихна!
Не от спомен (нали?) пак залитам...
Ами другата? И тя ми е скъпа!
Виж с петно от очакване как я зацапах!
От къде да намеря за грешките кърпа,
не помогнаха сЪлзите, дето изплаках. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Предложения
: ??:??