BG-bodil (Люсил)
82 1459
Sep 3, 2010, 9:54 AM

Да горят спомени 

  Poetry
1000 0 18

 

Стари страници с намачкани спомени

се търкалят по пода на настоящето.

Уж са мъртво дърво, а пък корени

са забили. И раждат все същото.

 

Тази тук ми е първата, как ме усмихна!

Ще пригладя релефа, че не разчитам.

От праха вероятно отново ще кихна!

Не от спомен (нали?) пак залитам...

 

Ами другата? И тя ми е скъпа!

Виж с петно от очакване как я зацапах!

От къде да намеря за грешките кърпа,

не помогнаха сЪлзите, дето изплаках.

 

А отгоре те имаха вид на боклуци -

тези сбръчкани в болка безценни хартии.

Ритах, спъвах се и ги свивах в юмруци,

вместо мир да им дам, покой, подвързии.

 

И когато пожарът запали дома ми,

аз да седна на пода на последното бъдеще.

С тези книги, редени прилежно в ума ми,

да гори къща, не някакво сметище.

© Люсил All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??