Да горят спомени
Стари страници с намачкани спомени
се търкалят по пода на настоящето.
Уж са мъртво дърво, а пък корени
са забили. И раждат все същото.
Тази тук ми е първата, как ме усмихна!
Ще пригладя релефа, че не разчитам.
От праха вероятно отново ще кихна!
Не от спомен (нали?) пак залитам...
Ами другата? И тя ми е скъпа!
Виж с петно от очакване как я зацапах!
От къде да намеря за грешките кърпа,
не помогнаха сЪлзите, дето изплаках.
А отгоре те имаха вид на боклуци -
тези сбръчкани в болка безценни хартии.
Ритах, спъвах се и ги свивах в юмруци,
вместо мир да им дам, покой, подвързии.
И когато пожарът запали дома ми,
аз да седна на пода на последното бъдеще.
С тези книги, редени прилежно в ума ми,
да гори къща, не някакво сметище.
© Люсил All rights reserved.
