Да живееш...

Да живееш...

Да се родиш..., да растеш,

да живееш, да умреш..., може би

да се преродиш в сън, страдание, реалност,

но във всички случаи да е истинско...

Да се чувстваш сам, но някой във вселената да е с теб,

или тя самата, да ти бъде път към споделеността...

Да бъдеш глух и сляп...

или да виждаш невидимото,

Да чуваш глухото и слуховото,

високото, ниското и по средата...

Да си нещастен, но и да бъдеш щастлив ...

Да бъдеш себе си, а не другите,

но съществото ти да се отразява в някой друг,

в обичта ти към хората...

Да страдаш в тихо мълчание,

или бездумно, но със делата си

да рискуваш да обичаш...

Да говориш, да слушаш,

да чувстваш, да изразяваш,

да пишеш и да рисуваш,

да свириш и да рапираш,

но за душата да търсиш и в нея да пееш...

Да твориш всякак и със всичко,

но да го правиш с любов...

Да приемаш и да се бориш

и пак във всички случаи,

дори когато от съдбата е предначертано,

твой избор е да бъдеш или да не бъдеш...,

но навсякъде, където си...-

да го направиш свое място,

дори след като го намериш...

Да вярваш твърдо в това, което

никой не може да види ...,

но се усеща и го долавяш, осезаваш...

Да имаш глупостта или смелостта да загубиш всичко,

но да създаваш нещото, което означава всичко...

Да бъдеш щастлив, дори когато

проблемите и пречките,

мъките и тъмнината те атакуват ...

Да не ти пука понякога за нещата или за нищо,

но да ти пука за истинското, значимото...

Да живееш...,

това е да бъдеш смел и глупав,

страхлив и мъдър ...

и не на всяка цена,

но винаги да бъдеш борец,

мечтател,

търсач и покровител...на нещо свято,

дори да бъде проклято...

Да опознаваш себе си,

без да се притесняваш за чуждите мнения,

но да се притесняваш за хората,

Да си състрадателен и да прощаваш,

да можеш да съжаляваш и да поемеш отговорност за грешките си,

но без да се съжаляваш, от тях да се учиш

и за нищо друго да не съжаляваш,

защото животът е един

и всеки все някога ще се разпознае в друг живот

и ще се сети за предишния,

но дотогава животът е един,

а неизживяното се губи...

И Животът е един гигантски затвор,

където всички, и всеки е обречен ...,

но също така, животът е една безкрайна любов,

способна на всичко, способна дори на това

да побеждава, да я има в смъртта,

да връща към живот,

когато обичаш и си обичан,

знай този затвор превръща се в път към Свободата...

Това е да живееш,

да се родиш и да умреш,

да бъдеш между това и онова,

преди едното и  след другото...,

да обичаш винаги...,

да избереш дали умирайки да живееш

или живейки да умреш...,

за да знаеш какво е живот,

за да чувстваш свобода от себе си

и дори когато се намериш в смъртта

да живееш вечно прикован ...в спомените

и в мечтите, в своята собствена душа

и в сърцето на другите,

да живееш е да не спираш да оставяш следи

от доброта и любов,

въпреки лошото и болката

в своя живот и в живота на тези, които обичаш...,

да композираш песен, за това да живееш

и да живееш за нея и в нея...!

Да живееш е в затвор,

да търсиш свободата

да си с отворено сърце

и да дишаш любов,

да можеш да я усетиш,

да усетиш доброто в него

да живееш е просто да живееш...

Да живееш...