Да живееш с болката
От болката се мъча да избягам
Не искам вече да е вътре в мен
Но винаги за утре го отлагам
И лъжа че не съм във плен
А тя е там мачка и поглъща
Дивее толкова опасна
И всичко в мене преобръща
Не знам защо е толкоз бясна
Крещи сърцето ми раздира
Изпълва го с омраза и тъга
И част от него всеки път умира
Само се бори но не зная докога
И болката душата ми обърка
Оплете я в измама и лъжи
И тя горката се побърка
Остана си самичка да тъжи
И таз болка толкоз страшна
Бушува в мене месеци наред
И чак толкоз ли съм грешна
Че погубва всичко в мен подред
Но нека нека всичко разруши
Аз свикнала съм с нея вече
Дано и спомена за теб да заличи
Единствено това ми пречи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Николова Всички права запазени
