Да живееш с болката
От болката се мъча да избягам
Не искам вече да е вътре в мен
Но винаги за утре го отлагам
И лъжа че не съм във плен
А тя е там мачка и поглъща
Дивее толкова опасна
И всичко в мене преобръща
Не знам защо е толкоз бясна
Крещи сърцето ми раздира
Изпълва го с омраза и тъга
И част от него всеки път умира
Само се бори но не зная докога
И болката душата ми обърка
Оплете я в измама и лъжи
И тя горката се побърка
Остана си самичка да тъжи
И таз болка толкоз страшна
Бушува в мене месеци наред
И чак толкоз ли съм грешна
Че погубва всичко в мен подред
Но нека нека всичко разруши
Аз свикнала съм с нея вече
Дано и спомена за теб да заличи
Единствено това ми пречи
© Десислава Николова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дано...Дано! Поздрави за стиха!
-
да боли, и ние не признаваме че боли, а страдаме .... но ми хареса
-
Болката ни доказва, че сме живи...
Страхотен стих! Поздрави! -
Невероятно произведение си написала Деси .. и Магдалена е права болката ще си я носим до край било то за несподелена любов,било то за нещо по голямо,за съжаление такива сме човешките създания- създаваме грехове,а след това ги изкупваме!
-
Великолепен стих...!
а нея...болката ще си я носим докрая...
с обич, Десислава. -
Познато и изживяно чувство!Прегръщам те!
-
Уау!Хареса ми
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
