От болката се мъча да избягам
Не искам вече да е вътре в мен
Но винаги за утре го отлагам
И лъжа че не съм във плен
А тя е там мачка и поглъща
Дивее толкова опасна
И всичко в мене преобръща
Не знам защо е толкоз бясна
Крещи сърцето ми раздира
Изпълва го с омраза и тъга
И част от него всеки път умира
Само се бори но не зная докога ...