Да кажа ли?
Да кажа ли, че те обичам,
или очите говорят сами?
Да кажа ли, че ме боли,
или по сълзите си личи?
Кажи! Не искам повече лъжи.
Достатъчно са вече.
Достатъчна лъжа бе да кажеш,
че оставам за малко сама.
Но това "за малко"
се проточи цяла вечност,
цяла вечност сама,
изоставена под дъжда.
Защото тогава валеше.
Дъжд, с примес от сълзи.
Дъжд, сякаш изгарящ,
дъжд, от който боли.
Но аз те чакам още.
Седя там, под дъжда.
И вечно ще те чакам,
чак до края на света.
или очите говорят сами?
Да кажа ли, че ме боли,
или по сълзите си личи?
Кажи! Не искам повече лъжи.
Достатъчно са вече.
Достатъчна лъжа бе да кажеш,
че оставам за малко сама.
Но това "за малко"
се проточи цяла вечност,
цяла вечност сама,
изоставена под дъжда.
Защото тогава валеше.
Дъжд, с примес от сълзи.
Дъжд, сякаш изгарящ,
дъжд, от който боли.
Но аз те чакам още.
Седя там, под дъжда.
И вечно ще те чакам,
чак до края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Игнатова Всички права запазени
