Да, `ма... Тцъ!
Акъля излизъ, щом мисли му слизът
надолу - към потнъ снагъ.
Чи имъ кулай да йе ощи по-жаднъ
жинатъ - кът сухъ зимя.
Насрещъ муматъ пуглеждъ, намигъ
и леку си вирвъ носъ,
езикът изкусну през устни излизъ-
о, вкусин е той през... нущтъ.
Прокарвъ пулекъ цигаратъ тънкъ
и нежну издухвъ димъ.
Мъжът И насрещъ е с мекъ системъ-
жадувъ за влажнъ жинъ.
'Ма йощи ни знайе, чи имъ насрещъ
хийенъ - упаснъ в нущтъ.
И кости ши трОши, у сфаткъ гурещъ
и ощи... чак ду сутринтъ.
А мЪжо - углозган, съдранъ му кожъ
той плячкъ йе – к`ът уфцъ,
чи саму си мисли, чи можи дъ можи,
чи уж е ловец. Да, `ма... Тцъ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
