В булевардната прозрачна тишина
мъглата ме поглъща на парченца,
когато няма път обратно към дома,
по стъпките ще ме познаеш и че шепна.
По улиците, боядисани във сиво,
в които се изгубвам всеки път,
когато просто знам, че си отиваш.
И утре друг ще бъде с мен денят.
По думите, които не прошепвам,
но гонят ме подобно пеперуди.
Крилете им, прозрачни като трепет,
рисуват сънища, в които ти танцувам. ...