Да ми бе оставил любовта
Ти тръгна... бързо в хоризонта се изгуби,
под стражата на черно-бялата луна.
Ти тръгна и не се обърна,
на два различни бряга сме сега.
Чаках те ден, чаках два...
необичайно мълчалив остана...
и аз изпратих любовта...
да те намери,
да те върне...
Чаках я ден, чаках я два...
нещо в мен спря да пулсира,
крещейки ми...
"Отиде си и тя..."
Да не бе ми я вземал поне нея,
да не бе ме оставял сама.
Да бе излъгал, че ще се завърнеш,
поне надеждата да ме крепи.
За последно да ме бе прегърнал,
а не сега да се стича сълза, след сълза.
За последно да ме бе целунал,
да ме топли последната целувка сега.
Но ти така решил си...
да си идеш!?
Върви!
Щом без мен по-щастлив ще бъдеш,
опитай... ако можеш, бъди!!!
не е посветено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
!
