Да ми бе оставил любовта
Ти тръгна... бързо в хоризонта се изгуби,
под стражата на черно-бялата луна.
Ти тръгна и не се обърна,
на два различни бряга сме сега.
Чаках те ден, чаках два...
необичайно мълчалив остана...
и аз изпратих любовта...
да те намери,
да те върне...
Чаках я ден, чаках я два...
нещо в мен спря да пулсира,
крещейки ми...
"Отиде си и тя..."
Да не бе ми я вземал поне нея,
да не бе ме оставял сама.
Да бе излъгал, че ще се завърнеш,
поне надеждата да ме крепи.
За последно да ме бе прегърнал,
а не сега да се стича сълза, след сълза.
За последно да ме бе целунал,
да ме топли последната целувка сега.
Но ти така решил си...
да си идеш!?
Върви!
Щом без мен по-щастлив ще бъдеш,
опитай... ако можеш, бъди!!!
не е посветено
© Надя Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви най - сърдечно!
-
Напоследък имаш възход!!! Поздрави, Надя!!!
-
Мерси много и на двете
Мари и аз те обичам много,ти си ми голяма подкрепа, за което съм ти много благодарна. -
Страхотно!
Обичам те най-вече защото си страшен талан и си пълна с идей!
Радвам се, че се познаваме!Върви все така на горе...както ти го можеш...успех във всичко Наде
! -
и аз изпратих любовта...
да те намери,
да те върне...
Хубаво е, много! Поздрави! 6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
